Ракетни войски със стратегическо предназначение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ракетные войска стратегического назначения Российской Федерации
Емблема на РВСП
Информация
Активна17 декември 1959 – наши дни
ДържаваРусия
ПреданостПрезидент на Русия
ТипОтделен род войски
РоляВъзпираща / стратегически ядрени удари
Размер120 000 души
Гарнизон/щабОдинцово-10
ПокровителВарвара Илиополска
Командири
Текущ
командир
генерал-полковник Андрей Швайченко
Емблеми
Знаме
Средна емблема
Използвани самолети
ТранспортниМи-8, Ан-12, Ан-24, Ан-26, Ан-72
Ракетные войска стратегического назначения Российской Федерации в Общомедия

Ракетните войски със стратегическо предназначение са род войски от въоръжените сили на Руската федерация. Те са част от стратегическите ядрени сили на Руската федерация.

РВСН е сухопътно военно формирование в постоянна бойна готовност, въоръжено с МКБР от различни видове – мобилни и стационарни ракетни комплекси, с ядрени бойни глави.

История[редактиране | редактиране на кода]

С разгарящата се надпревара във въоръжаването между СССР и САЩ, през 1950-те години вече разполагащият с междуконтинентални балистични ракети СССР създава нов род войски към въоръжените си сили. Целта на Ракетните войски е да осигурят на Съветския съюз способността да удря противниковите ядрени арсенали, промишлени и военни обекти. РВСП биват снабдени с всички МКБР, както и ракетите с обсег над 1000 км.

С указ на президента от 1995 година насам се чества Ден на РВСП, на 17 декември.

През 2001 година от РВСП като самостоятелен клон са отделени Космическите войски.

Състав и ръководители[редактиране | редактиране на кода]

Числеността на ракетните войски е около 120 000 души, от които 80 000 са редовни военнослужещи. Командният пункт се намира в закрития (от 2009 година насам) военен град Одинцово-10, носещ цивилното наименование Власиха. Оттам се командват общо три ракетни армии, дейността на ракетните полигони в Капустин Яр и Казахстан, и на научноизследователската станция в Камчатка. Други важни учреждения са военната академия Петър Велики в Москва, военни институти за ракетните войски в Серпухов и Ростов на Дон, ремонтни заводи, бази за съхранение и летища.

Ръководители[редактиране | редактиране на кода]

и Маршал на Руската федерация

Оборудване[редактиране | редактиране на кода]

Русия разполага с 608 междуконтинентални балистични ракети, способни да пренасят общо 2683 ядрени заряда.[2]. Другите носители (крилати ракети, оперативно-тактически комплекси, стратегически бомбардировачи) са на въоръжение в другите клонове на въоръжените сили.

МКБР[редактиране | редактиране на кода]

Данните се отнасят към юли 2009 година.[3]

Ракетен комплекс Количество Бойни глави Общо бойни глави Разположение
Р-36М УТТХ/Р-36М2 59 10 590 Домбаровски, Ужур
УР-100Н УТТХ 70 6 420 Козелск, Светли
РТ-2ПМ „Топол“ 174 1 174 Тейково, Йошкар Ола, Нижни Тагил, Новосибирск, Иркутск, Барнаул, Виползово
РТ-2ПМ2 „Топол-М“ (шахтово базиране) 49[2] 1 49 Светли
РТ-2ПМ2 „Топол-М“ (мобилно базиране) 15 1 15 Тейково
Общо 367 1248

Формирования[редактиране | редактиране на кода]

Ракетни армии и дивизии:

Други[редактиране | редактиране на кода]

Ракетните войски използват различни видове транспортни самолети и вертолети, които са разположени на 7 летища и 8 вертолетни площадки. Около 50% от техниката е в изправно състояние, вертолетните пилоти летят 58 часа годишно, а самолетните – 99 часа годишно.[4]

Състояние и перпективи[редактиране | редактиране на кода]

  • Фактори с потенциал да понижат боеспособността на РВСП:
    • Близо 80% от балистичните ракети са с изтичащ срок на експлоатация;[5]
    • Елиминиране на железопътните ракетни комплекси;[6]
  • Фактори с потенциал да повишат боеспособността на РВСП:
    • Въвеждане в експлоатация на нови системи за ранно предупреждение в Ленинградска област и Краснодарски край;
    • Изстрелване на нови космически спътници за наблюдение и подновяване на системата „Око“;[7][8][9]
    • Разработка на МКБР РС-24 с многоблокова бойна част

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Командующим РВСН назначен генерал-лейтенант Андрей Швайченко // interfax.ru, 2009-08-03. Посетен на 2009-08-03. (на руски)
  2. а б Последний обмен данными в рамках Договора СНВ Сайт „Стратегическое ядерное вооружение России“
  3. Ракетные войска стратегического назначения Сайт „Стратегическое ядерное вооружение России“
  4. В РВСН начались сборы авиаторов, архив на оригинала от 18 януари 2010, https://web.archive.org/web/20100118215507/http://www.mil.ru/848/1045/1275/rvsn/19220/index.shtml?id=56621, посетен на 18 януари 2010 
  5. www.gzt.ru, архив на оригинала от 30 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070930211105/http://www.gzt.ru/society/2006/01/11/215030.html, посетен на 30 септември 2007 
  6. news.nashbryansk.ru[неработеща препратка]
  7. russianforces.org
  8. www.gazeta.ru
  9. www.lenta.ru

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]