Днес, 11 май 2021 г. благодарение на кмета на с. Чубра Митко Димитров, отбелязахме първия пуск на тактически ракети в България от 7-ми Бояновски ракетен дивизион.
Живата история на първия пуск от 11 май 1963 г. на 7-ми Бояновски ракетен дивизион - леля Мита и бай Христо (старшина Христо Рахнев).
Днес отпразнуваме 58 г. от първия ракетен пуск в България, и 10 години от поставянето на плочата в кметството на село Чубра. Днес поставяме и плоча с имената на участниците в първия пуск. Плочата с имената на участниците в първия пуск нямаше да бъде осъществено без съдействието и финансова помощ от общинското ръководство на ПП "Движение за права и свободи" гр. Сунгурларе.
Как се случиха нещата: 11 май 1963 г. На тази дата у нас бе изстреляна тактическа ракета от района на полигон „Ново село“. Но този паметен ден си има предистория. В началото на 1961 г. по решение на висшето държавно и партийно ръководство започна да се създава елитна дивизия у нас с ракетен дивизион с тактическо назначение. Тази чест се падна на Ямболската мотострелкова дивизия. Така първият ракетен дивизион в историята на армията ни, който влезе в нейния състав, бе дислоциран в Бояново.
През април целият дивизион бе вдигнат по тревога и през нощта се изнесохме на полигона „Ново село“. Настанихме се в лагер до с. Чубра. Тук един месец предварително се готвехме за пуска. На 10 май 1963 г. в лагера пристигна началникът на Генералния щаб ген. Иван Врачев. Той влезе в палатката, в която пазехме ракетата. Огледа я и попита ген. Надисев дали „Луна“ ще полети утре. А руският генерал се позамисли и му отговори: „Кой може да гарантира абсолютно дали всичко ще сработи.“
Ето че дойде и 11 май. В ранното утро на този паметен ден Сунгурларската долина бе потънала в разкошен пролетен покой. На централната вишка при с. Чубра започна да се събира държавният и партиен елит. Към 7,30 ч. на вишката пристигна и Тодор Живков. След някое време включиха контролните хронометри на командния пункт, които започнаха да отчитат времето за пуск. Оставаха 10 минути.
А контролният хронометър неумолимо отброява в обратен ред: до пуска остават 10 секунди, 9, 8, 7,6, 5... Тогава вземаш решение: всичко е наред. „Чакаха команда пуск.“ На командния пункт имаше три телефонни връзки. Едната бе директна - с Тодор Живков. Той трябваше да даде разрешението ракетата да излети. След като го получихме, бе подадена команда „Пуск!“
Хронометърът отчете нулата и командирът на разчета ст. лейт. Ангел Мутафов натисна двата бутона.
След като всичко приключи успешно, бе организиран тържествен обяд за височайшите гости и за бойците. Тодор Живков нареди на министъра на отбраната Добри Джуров командирът на дивизиона майор Маринов и заместникът му по инженерно-ракетната част капитан Илиев да бъдат повишени предсрочно в по-горно звание. Всички останали бяха наградени с телевизор „Опера“, радиоапарати „Орион“ и фотоапарати.
Почти 40 години този исторически пуск се пазеше в тайна и се знаеше само от определен кръг хора от висшите етажи на властта.
Днес гости на мероприятието бяха:
- Подполковник. о.з Иван Лазаров - "Последният командир на 7-ми ракетен дивизион"
- Подполковник Петър Петров - "Командир на военно формирование 32450” Ново село
- Старшина о.з. Христо Христов - " Участник в първия пуск"
- Г-н Ружди Хаджен - "Председател на общинското ръководство на ДПС - гр.Сунгурларе"
- Г-н Стефан Димов - " Кмет на с. Славянци".
***********
Уважаеми кмете на с. Чубра,
Уважаеми гости,
Ще започна с една древна китайска мъдрост: „Един народ, който няма история, не е народ. Едно поколение, което не познава своята история е обречено на загиване.”
И за това за което днес сме тук, е историята, която трябва да се знае и помни.
В периода на Студената война, в противоборството на двата свята, в предвид на това, че на Балканското стратегическо направление в България няма разположени сили на Варшавския договор, правителството взема решение за създаване на крупни ракетни съединения и части в периода след 1961 г.
Задачата е: Студената война да не прерасне в гореща, а ракетните войски на България да създадат паритет на Балканското стратегическо направление.
Една ракетна част от тях е 7-ми Бояновски ордн сформиран на 26 април 1962 г. със заповед на Министъра на отбраната.
През есента на 1962 г. е доставена и техниката – ракетния комплекс 2К6 „Луна” с далекобойност до 35 км.
На 11 май 1963 г. е извършен първия пуск на ТР в района между Чубра и Славянци пред Т.Живков и партийния и държавен елит на Варшавския договор. Това е първото изстрелване на съветска ракета „земя-земя” извън пределите на СССР на едва що построения полигон „Ново село”.
През 1967 г. е превъоръжен с ракетния комплекс 9К52 „Луна-М” с далекобойност до 65 км.
Поделението участва в учения, като:
- „Преслав’71”;
- „Плиска’72”;
- Удар по морска цел;
- Групов удар на учението „Щит’82”.
На 17 юли 1972 г. изпълнява повторен пуск пред командването на Варшавския договор. Присъства и Фидел Кастро.
И каква ирония на съдбата?
Последният си пуск на 12.02.1993 г. 7 ордн извършва пак от тук – в района между Чубра и Грозден.
На 1.09.1995 г. след 33 години съществуване дивизионът е съкратен.
И ще завърша с това, как всичко казано до тук, е описано в няколко стиха.
На Бояновската гара спира влака....
о.з. полк. Никола Димитров
(Кольо Майката)
Бояново, гарнизон с младост крилата
За подвизи нови туптяха сърцата
Една надежда сгрява им душите
Синовен дълг светлее във очите
Гърди с вяра и с устрем крилат
Един копнеж зове ги към подвиг непознат
От здрач до здрач неспирно, в студ, пек и зной
Трудеха се всички без отдих и покой
Целта е осветена от слънчеви лъчи
Сив орел полита в близките гори
С трепет очакват първия пуск в страната
Благословен да е - зове войската
Ураа, от десетки гърла огласят гората
И ехото ехти към Балкана и полята
Есен 62-ра
На Бояновската гара спира влака
С техника специална за дивизиона боеви
За страх на враговете в тревожните дни
Май 63-та
Светли дни за Чубра и старата гора
За ПУСК докладват гордите чеда
11 май - тресе се Земята
Ракета Р-30 полита в небесата
Целта е поразена, вертолета съобщава
Първият за успеха, дивизиона награждава
Няма го вече ракетния дивизион
Казармата остана, като безлюден дом
Вечер, Бояновския вятър щом повее
Гората песен за славата им пее....
Благодаря за вниманието!
11 май 2021 г
Чубра
оз. подп. Иван Лазаров
|
